Есен

Есен подранила,
много си ни мила
с гроздето в лозята,
с делвите в мазата.

Но не бързай много,
не плаши ни строго –
рано е за зима –
толкоз време има!…

Вятърът, що прати,
клоните разклати,
листите отрони,
птичките прогони.

Много се страхуват
тука да зимуват,
литнаха на ято
да си дирят лято.

А пък ний, горкички,
без цвят, без птички,
в къщи да седим,
дните да броим!…

/Елисавета Багряна/