Разкажете на децата си за народните будители на България

„О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?…“

Така се обръща към народа си Паисий Хилендарски в своята „История славянобългарская“. Дали монахът просветител е знаел каква сила се крие в неговата „книжица“, не знаем. Но векове по-късно си даваме сметка, че ако не са били хората като него, днес едва ли щеше да има България. Именно на тях, родолюбците и просветителите, е посветен Денят на народните будители.

Имената им са много, затова е добре да си ги припомняме заедно с делото, на което са посветили живота си. Освен Паисий и патрона на българските будители – свети Иван Рилски, водеща фигура в българското просветно движение от началото на 19 век е и монахът, учител и художник Неофит Рилски. Ненапразно Константин Иречек го нарича „патриарх на българските учители и книжовници“ – той оставя огромно наследство от споделен учителски опит.

На 1 ноември е добре да си спомним и за видните имена от Търновската книжовна школа:

• Константин Костенечки – един от основоположниците на ранния ренесанс в Моравско;
• Григорий Цамблак – един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, радетел на правописната и езикова реформа.

Сред късните представители на същата школа е Владислав Граматик, чието творчество надхвърля 4300 ръкописни страници.

Може би не знаете, но век преди Паисий друг просветител и инициатор на Чипровското Въстание – Петър Богдан Бакшев, пише първата „История на България“, „Хроника на моравската мисия на св. св. Кирил и Методий“ и др. А какво да кажем за Братя Миладинови – изтъкнатите създатели на епохалния труд „Български народни песни“…

Списъкът на будителите ни е предълъг. И в него задължително са най-светлите български умове –Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Захари Стоянов, Любен Каравелов, Иван Вазов… Заслужават поне цвете пред паметниците им в Деня на будителите.