„Дочуто от една майка към друга майка“ или „Учените официално потвърдиха – и майките са хора“ Част 1

Ама как само обичам да ми казват „Ти това дете гледаш ли го изобщо?“ или „Аз на моя син му давам само био магданоз, а на вечеря – киноа с кисело мляко“.
Ами да, едно време и моята баба не сядаше на маса, ако нямаше поне кило киноа или чиа. Спомням си я ей така – с био вода в ръка/ДА! Има такова нещо!/ и си похапва чиа-та, а дядо късаше от градината прясно авокадо.

СТОП!

Разсейвам се от шума на прахосмукачката – 3 годишния ми син много обича да натиска копчето за прибиране на кабела, а сега ги е объркал и го гледам как реве та се къса а прахосмукачката ей така си е просната на земята и си чака някой да я спре.
Ама няма кой – мъжа ми отдавна е на работа, аз си бъркам лука да не загори,а в главата ми все екзистенциални въпроси –
„За какво ми е да спя повече от 4 часа? Нали учените казват, че на който му трябва малко сън – значи е гений. Е, не че ще откажа да се събуждам от лъчите на слънцето по лицето си или от приятния аромат на първото кафе за деня, ама и „мамо,мамо виж какво намерих!“ също върши работа.“
Или „Какво ще стане, ако докато карам към работа,вместо да завия към офиса, продължа напред към границата и карам ли карам…чак до слънчево Палермо!“

През това време, сина ми е намерил начин да спре прахосмукачката и сега дъвче възглавницата на дивана.

СТОП!

Мили майки, спомняте ли си онези славни времена, в които дъвчехме набързо сандвич по път за работа и гледайки как някоя женица тика бебешка количка и мърмори, си казвахме „Гледай я тази – какви са й грижите? Ще се поразходи малко, после ще изпие кафето си на спокойствие вкъщи, а после ще погледа сериал“.

А каква стана тя? Сутрин си правим кафе и до вечерта аха – да го довършим.
Покрай всички грижи за своите прекрасни наследници, нека не забравяме, че „учените официално са открили – и майките били хора!“

Предайте дечурлигата на баба или който си няма баба под ръка – на татко, сложете си любимото червило и онзи супер готин пуловер, който си купихте в мола и се разходете!
Или поседнете с чаша чай и любима книга…

Знам, знам… свободното време е утопия, а книгата стои още на първа страница, откакто си дойдохте от родилното.
Но за да сме най-добрите майки, които можем да бъдем – първо трябва да се погрижим за себе си.
Един час дневно прави чудеса!
Докато си почиваме и обръщаме внимание на нуждите си – ние преоткриваме себе си и можем дори да подхванем ново хоби!
Това ще ни направи още по-добри родители – за едно дете няма нищо по-хубаво от това да вижда майка си усмихната!

А ние накарахме ли Ви да се усмихнете? 🙂

Оставете коментар!